Невидимо присъствие

НЕВИДИМО  ПРИСЪСТВИЕ

В очакване живота ми премина,

но вярата догасваща стоеше

и със сетни сили ми шептеше:

„Вярвай в мен и вечно ще ни има!“

Този час, тъй тих, смълчан

отминава бавно с тишината

и любов ми носи в самотата –

твоя лик сънуван и мечтан!

За такова чувство аз живях

и дочаках с теб да го изпитам,

ала в слабостта си не залитам –

ни един импулс не пропилях!

Пълнота изпълва празнотата

в сърце, което знае да обича,

дори когато дума не изрича,

а тупти с усета над сетивата.

И друга форма ще приема –

в лист, отронен на земята,

с поглед, вперен към звездата,

но до теб единствен място да заема.

Ти си моя дъх и живота нека ми го вземе!

29.I.2012

Камен Тодоров ©