kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
31 июл. 2010 г., 01:09

Невидимото е... 

  Поэзия » Другая
722 0 11
Не стъпките аз чувам,
а тишината,
разливаща се по паважа.
Не думите аз помня,
а звуците, кънтящи
в мрака…
 Не разпознавам силуета
пред погледа,
натрапващ се сега.
Очите си затварям
уморено,
написвам мислено
ред, два...
и безадресно ги 
изпращам.
 Сега разбирам…
Невидимото е... по-ясно…

© Мариана Вълкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • прелестно стихотворение...
    сърдечно...
  • Невидимото става видимо. Поздрави!
  • Поздравление за находката!
  • "Невидимото е... по-ясно…"
    Така е!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Да,чудесно произведение,както и другите,които успях да прочета до сега!!!Радвам се,че се запознахме!!!
  • бих прибрала в пазва силуета - сигурно мирише на любов
    тук някъде любовта я има... тук някъде...
    много харесах
    поздрави

    ароматна препратка към Екзюпери...
  • Невидимото е по-искрено и чисто, но не всеки може да го усети. Поздрав!
  • Очите си затварям уморено, написвам мислено ред, два... и безадресно ги изпращам. Сега разбирам… Невидимото е... по-ясно
    Много ми хареса! Сякаш не може да бъде казано по- добре!!!
  • Чувствена душа си ти.....Поздрав!!!
  • За този, който го може... Поздрав, Марианче!
  • Поздрав!
Предложения
: ??:??