Не стъпките аз чувам, |
а тишината, |
разливаща се по паважа. |
Не думите аз помня, |
а звуците, кънтящи |
в мрака… |
Не разпознавам силуета |
пред погледа, |
натрапващ се сега. |
Очите си затварям |
уморено, |
написвам мислено |
ред, два... |
и безадресно ги |
изпращам. |
Сега разбирам… |
Невидимото е... по-ясно… |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
сърдечно...