| Не стъпките аз чувам, |
| а тишината, |
| разливаща се по паважа. |
| Не думите аз помня, |
| а звуците, кънтящи |
| в мрака… |
| Не разпознавам силуета |
| пред погледа, |
| натрапващ се сега. |
| Очите си затварям |
| уморено, |
| написвам мислено |
| ред, два... |
| и безадресно ги |
| изпращам. |
| Сега разбирам… |
| Невидимото е... по-ясно… |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
