| Не стъпките аз чувам, |
| а тишината, |
| разливаща се по паважа. |
| Не думите аз помня, |
| а звуците, кънтящи |
| в мрака… |
| Не разпознавам силуета |
| пред погледа, |
| натрапващ се сега. |
| Очите си затварям |
| уморено, |
| написвам мислено |
| ред, два... |
| и безадресно ги |
| изпращам. |
| Сега разбирам… |
| Невидимото е... по-ясно… |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
