2 окт. 2007 г., 14:58

Невинни

Поэзия

1K 0 7

Под жарките лъчи на злобно слънце
примрели от умора припълзяват
със ужас във очите вледеняващ...
Сковани в безнадежност -
отминават
и няма да се върнат пак...

Родината, Родината откраднаха -
Отвлякоха душите ни:
живота ни ограбиха;
Мечтите ни попариха -
разкъсаха сърцата ни.
Децата ни отровиха,
Родината ни в кланица превърнаха,
реките кървави потекоха...

Невинни жертви на петрола,
преследвани, прокудени, изтребени - милиони -
бащи и майки, деца и старци...

Посвещава се на 1.2 милиона избити от агресора иракчани

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Момичето... (Стеси)

Разчувства ме (а това не става току-така)

2007-10-03T03:15:21+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Ако добавиш музика може да стане много добро парче.

2007-10-02T19:05:18+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

И силно и тъжно и жалко, каквато е самата война.

2007-10-02T16:55:38+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Силен стих!

2007-10-02T15:29:33+03:00
Елишка (Елица Стоянова)

Силлно...и тъжно!

2007-10-02T15:13:43+03:00