Oct 2, 2007, 2:58 PM

Невинни

  Poetry
1K 0 7
Под жарките лъчи на злобно слънце
примрели от умора припълзяват
със ужас във очите вледеняващ...
Сковани в безнадежност -
отминават
и няма да се върнат пак...

Родината, Родината откраднаха -
Отвлякоха душите ни:
живота ни ограбиха;
Мечтите ни попариха -
разкъсаха сърцата ни.
Децата ни отровиха,
Родината ни в кланица превърнаха,
реките кървави потекоха...

Невинни жертви на петрола,
преследвани, прокудени, изтребени  - милиони -
бащи и майки, деца и старци...
  


Посвещава се на 1.2 милиона избити от агресора иракчани

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....