svetlitschka (СК)
529 4717
27 окт. 2020 г., 09:59  

Невнятността е довреме 

  Поэзия
338 5 12

 

Зее, широко отворена, кутията на Пандора.

Иззад завеса притулен, Адам се озърна за хора.

Дръпнал я бе пред очите  на замижала Темида.

Бързо обра светлините, в пясък темели иззида.

 

Сукното бяха прояли зимъс дълбоко молците.

Както го майка родила, лъснаха му слабините.

Царствена роба наметнал, скрил си на завет главата,

а сантиметри не сметнал, навън му боси краката. 

 

Преструва се на невнятен, да не гневи боговете,

и лук ни ял,ни мирисал, следва про форма завети.

Аха да му се разтвори във въздуха парашутът,

Танатос мигна неволно, и окъся му маршрутът.

 

                                                                                          

        

 

 

 

 

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, mislitel. Хубаво е да наминаваш.
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Архаична е думата, радвам се, че ви беше интересно, момичета!☺
  • Интересен етюд - силата на провидението не се интересува особено от невнятността му
  • Интересно пишеш, като вплиташ и езика във времето, което пресъздаваш. Сега научих "невнятност".
    Поздравления!
  • Много си права, Руми! Деа! Оценявам, че сте тук.
  • Едно скромно букетче от мен - 🌹🌹🌹
  • Сметките без кръчмар (боговете) криви излизат! Поздравления
  • Вашите коментари са истинска награда, момичета! Опитвам се да се освободя от патоса си и да съм реалист, като една от наследниците на Адам. Вие знаете, че никога не гледам отстрани, а отвътре. Благодаря най-сърдечно и за любими!🙂
  • Впечатляващо!
  • Светулка с жило? Хареса ми, точно затова.
  • Велико!
Предложения
: ??:??