Невнятността е довреме
Зее, широко отворена, кутията на Пандора.
Иззад завеса притулен, Адам се озърна за хора.
Дръпнал я бе пред очите на замижала Темида.
Бързо обра светлините, в пясък темели иззида.
Сукното бяха прояли зимъс дълбоко молците.
Както го майка родила, лъснаха му слабините.
Царствена роба наметнал, скрил си на завет главата,
а сантиметри не сметнал, навън му боси краката.
Преструва се на невнятен, да не гневи боговете,
и лук ни ял,ни мирисал, следва про форма завети.
Аха да му се разтвори във въздуха парашутът,
Танатос мигна неволно, и окъся му маршрутът.
© Светличка All rights reserved.
