Неволни трели
Ще грейне сводът тъй лъчист,
пак в златисто ще задиша.
Ще взема малък къс от лист
"Ела!" просто ще напиша.
Ще дойде тук Южняка луд,
моя зов ще ти довее.
Не искам вече мрак и студ,
порив нов над мен се рее.
Ако злата ми неволя
затрупа пътя ти към мен...
А страстта ти, как се моля,
затлее с всеки идващ ден...
Тогава с ярост безполезна
в миг света ще заридае.
А пък аз... дали да дръзна...
или да умра... кой знае...
© Светла Асенова Все права защищены
Твоето посещение е винаги много приятно...