15.07.2016 г., 22:20

Неволни трели

672 3 17

 

Неволни трели

 

 

Ще грейне сводът тъй лъчист,

пак в златисто ще задиша.

Ще взема малък къс от лист

"Ела!" просто ще напиша.

 

Ще дойде тук Южняка луд,

моя зов ще ти довее.

Не искам вече мрак и студ,

порив нов над мен се рее.

 

Ако злата ми неволя

затрупа пътя ти към мен...

А страстта ти, как се моля,

затлее с всеки идващ ден...

 

Тогава с ярост безполезна

в миг света ще заридае.

А пък аз... дали да дръзна...

или да умра... кой знае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...