13 окт. 2018 г., 15:47

Неволно ли обикнах есента!

652 16 21

На лятото помахах със ръка,

но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,

с което боси тичахме в дъжда

а в нощите държахме си ръцете!

 

Нарече ме "Любимото момиче"

и с още много нежни имена,

показваше ми, колко ме обича!

Дали останах сляпа за това?

 

Неволно ли обикнах есента!

Поисках да съм част от птиче ято!

Изгубих се, не можех да летя!

Едно момче остана да ме чака!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гавраиле, ако знаеш само колко много ме радваш! Благодаря ти от сърце за споделеното!
  • Руми,да знаеш че там някъде някой винаги те чака е част от щастието.А птиците имат онази невероятна дарба винаги да се завръщат.
    Желая ти дружелюбно ято за обратен път.
  • Благодаря ви за гостуването, прекрасни хора! Пожелавам ви, слънчева нова седмица! И не забравяйте да се усмихвате!!!
  • Красиво! Браво, Руми!
  • Руми... Любов си!!!...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...