13.10.2018 г., 15:47

Неволно ли обикнах есента!

651 16 21

На лятото помахах със ръка,

но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,

с което боси тичахме в дъжда

а в нощите държахме си ръцете!

 

Нарече ме "Любимото момиче"

и с още много нежни имена,

показваше ми, колко ме обича!

Дали останах сляпа за това?

 

Неволно ли обикнах есента!

Поисках да съм част от птиче ято!

Изгубих се, не можех да летя!

Едно момче остана да ме чака!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраиле, ако знаеш само колко много ме радваш! Благодаря ти от сърце за споделеното!
  • Руми,да знаеш че там някъде някой винаги те чака е част от щастието.А птиците имат онази невероятна дарба винаги да се завръщат.
    Желая ти дружелюбно ято за обратен път.
  • Благодаря ви за гостуването, прекрасни хора! Пожелавам ви, слънчева нова седмица! И не забравяйте да се усмихвате!!!
  • Красиво! Браво, Руми!
  • Руми... Любов си!!!...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...