Oct 13, 2018, 3:47 PM

Неволно ли обикнах есента!

  Poetry
654 16 21

На лятото помахах със ръка,

но всъщност, казах "Сбогом" на момчето,

с което боси тичахме в дъжда

а в нощите държахме си ръцете!

 

Нарече ме "Любимото момиче"

и с още много нежни имена,

показваше ми, колко ме обича!

Дали останах сляпа за това?

 

Неволно ли обикнах есента!

Поисках да съм част от птиче ято!

Изгубих се, не можех да летя!

Едно момче остана да ме чака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраиле, ако знаеш само колко много ме радваш! Благодаря ти от сърце за споделеното!
  • Руми,да знаеш че там някъде някой винаги те чака е част от щастието.А птиците имат онази невероятна дарба винаги да се завръщат.
    Желая ти дружелюбно ято за обратен път.
  • Благодаря ви за гостуването, прекрасни хора! Пожелавам ви, слънчева нова седмица! И не забравяйте да се усмихвате!!!
  • Красиво! Браво, Руми!
  • Руми... Любов си!!!...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...