7 сент. 2021 г., 09:42

Неволя

516 0 0

Жадни са те за правда,

за усмивки и слънчеви дни,

а приживе, уви, са в ада,

тъжните им лица погледни!

 

И боли ме силно мене

за тези хора отчаяни,

но на кой му дреме,

че в неволя са оставени!

 

Нима и те човечност не заслужават,

а като кучета и до днес ги третират,

цял ден ги тъпчат, унижават

и така почти докато умират...

 

И виждам тая неволя аз,

такъв е жестокият свят,

толкова бездушие и мраз,

вместо човек за човека да е брат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...