Жадни са те за правда,

за усмивки и слънчеви дни,

а приживе, уви, са в ада,

тъжните им лица погледни!

И боли ме силно мене

за тези хора отчаяни,

но на кой му дреме,

че в неволя са оставени!

Нима и те човечност не заслужават,

а като кучета и до днес ги третират,

цял ден ги тъпчат, унижават

и така почти докато умират...

И виждам тая неволя аз,

такъв е жестокият свят,

толкова бездушие и мраз,

вместо човек за човека да е брат!