7 sept 2021, 9:42

Неволя

  Poesía » Civil
513 0 0

Жадни са те за правда,

за усмивки и слънчеви дни,

а приживе, уви, са в ада,

тъжните им лица погледни!

 

И боли ме силно мене

за тези хора отчаяни,

но на кой му дреме,

че в неволя са оставени!

 

Нима и те човечност не заслужават,

а като кучета и до днес ги третират,

цял ден ги тъпчат, унижават

и така почти докато умират...

 

И виждам тая неволя аз,

такъв е жестокият свят,

толкова бездушие и мраз,

вместо човек за човека да е брат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...