1 июн. 2024 г., 14:20

Невярната любов 

  Поэзия » Другая
279 1 5

 

Изпекох аз пухкава, дъхава пита

за моя любим –  на сърцето ми крал,

който тъй нежно гали душата ми свита,

с такава голяма любов той не е  живял.

 

Уверено, смело, на любовта ще заложа

каквото и ти, мое сърце, да понесеш,

помагай ни, моля те, обични ми, Боже,

с любовта ний в цветя ще превърнем всичката леш.

 

Но какво се случва, той си отива?!

Захвърлил мойта любов – розов гранит,

поглежда ме черно и някак си криво?

О, как ще живея в тоз безлюбовен мой бит…

© Нина Стоянова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Буриме »

23 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??