Изпекох аз пухкава, дъхава пита
за моя любим – на сърцето ми крал,
който тъй нежно гали душата ми свита,
с такава голяма любов той не е живял.
Уверено, смело, на любовта ще заложа
каквото и ти, мое сърце, да понесеш,
помагай ни, моля те, обични ми, Боже,
с любовта ний в цветя ще превърнем всичката леш.
Но какво се случва, той си отива?!
Захвърлил мойта любов – розов гранит,
поглежда ме черно и някак си криво?
О, как ще живея в тоз безлюбовен мой бит…