13 дек. 2007 г., 14:12

Невъображаемо... въображение...

1.6K 0 24
 

 

 

Мастилено потръпване на погледа,

приплъзва допирателно по кожата...

Потъналият миг в свещенообреда,

поглъща светлострунието в ложето...

Любовно е от полъх на споделяне,

и в многоцветност сплетени дихания...

Преглъщайки частици на докосване,

от напоеност вливат се стенания...                   

И смуглите, безимени отенъци,

изтляват огледално, тихо в сенките...

Несбъднати, забравени остатъци

изтриват пепелта до безсъзнание...

И възклицания, кънтящи обездумващо,

разтърсват сетивата до първичност...

Ухание на мускус, тъй примамващо,  

със привкус на  тръпчива нетипичност

Безбрежна нощ! И глътки опияние,

препасват мисли в пъстър резонанс...

И воплите, наситени с мълчание,

страстта обличат в шеметен нюанс...

Мастилено потръпване в зениците,

нестихващо пълзи до същността...

И ореолно светейки в искриците,

прекръства всеки миг със... тишина.

...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...