13.12.2007 г., 14:12

Невъображаемо... въображение...

1.6K 0 24
 

 

 

Мастилено потръпване на погледа,

приплъзва допирателно по кожата...

Потъналият миг в свещенообреда,

поглъща светлострунието в ложето...

Любовно е от полъх на споделяне,

и в многоцветност сплетени дихания...

Преглъщайки частици на докосване,

от напоеност вливат се стенания...                   

И смуглите, безимени отенъци,

изтляват огледално, тихо в сенките...

Несбъднати, забравени остатъци

изтриват пепелта до безсъзнание...

И възклицания, кънтящи обездумващо,

разтърсват сетивата до първичност...

Ухание на мускус, тъй примамващо,  

със привкус на  тръпчива нетипичност

Безбрежна нощ! И глътки опияние,

препасват мисли в пъстър резонанс...

И воплите, наситени с мълчание,

страстта обличат в шеметен нюанс...

Мастилено потръпване в зениците,

нестихващо пълзи до същността...

И ореолно светейки в искриците,

прекръства всеки миг със... тишина.

...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...