Мастилено потръпване на погледа,
приплъзва допирателно по кожата...
Потъналият миг в свещенообреда,
поглъща светлострунието в ложето...
Любовно е от полъх на споделяне,
и в многоцветност сплетени дихания...
Преглъщайки частици на докосване,
от напоеност вливат се стенания...
И смуглите, безимени отенъци,
изтляват огледално, тихо в сенките...
Несбъднати, забравени остатъци
изтриват пепелта до безсъзнание...
И възклицания, кънтящи обездумващо,
разтърсват сетивата до първичност...
Ухание на мускус, тъй примамващо,
със привкус на тръпчива нетипичност
Безбрежна нощ! И глътки опияние,
препасват мисли в пъстър резонанс...
И воплите, наситени с мълчание,
страстта обличат в шеметен нюанс...
Мастилено потръпване в зениците,
нестихващо пълзи до същността...
И ореолно светейки в искриците,
прекръства всеки миг със... тишина.
...
© Деси Инджева Всички права запазени
идея нямаш колко се влюбих в този стих!
а не харесвам мускусния аромат