Искам с мен да си сега,
за да не бъда аз сама.
Когато гледам твоите очи,
пламък сърцето ми гори.
Когато милвам в сън твоите коси,
по моето лице пак стичат се сълзи.
Когато заспивам всяка нощ,
ти си в моя сън чакан гост.
Защо раздели ни така
проклетата жестока съдба?
Защо ни тя запозна?
Може би да мъчи нашите сърца?
Не е ли сурова тя с нас? -
прошепвам с отмалял глас.
Нямам сили вече да се боря,
нищо друго не мога да сторя.
И с горчилка приеми,
че тя - жестоката ни раздели!
© Стефка Георгиева Все права защищены