Oct 21, 2007, 1:36 PM

Невъзможна любов

Poetry

1.1K 1 6

Искам с мен да си сега,
за да не бъда аз сама.
Когато гледам твоите очи,
пламък сърцето ми гори.
Когато милвам в сън твоите коси,
по моето лице пак стичат се сълзи.
Когато заспивам всяка нощ,
ти си в моя сън чакан гост.
Защо раздели ни така
проклетата жестока съдба?
Защо ни тя запозна?
Може би да мъчи нашите сърца?
Не е ли сурова тя с нас? -
прошепвам с отмалял глас.
Нямам сили вече да се боря,
нищо друго не мога да сторя.
И с горчилка приеми,
че тя - жестоката ни раздели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

$NiNchEtO_{P} (Нина)$

NiNchEtO_{P} (Нина)

Много хубаво

2008-05-26T13:50:52+03:00
Apaika (Арлина)

Имаш сили...и още как...Обръщай се назад само за да черпиш от мъдростта от изживяното...Другото е просто очертание на същината...

2007-10-21T21:23:13+03:00
ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)

Съдбата може да съди и разделя права си,но вината не е нейна.Много хубаво пишеш и боравиш с истините от живота.Но мъдростта понякога навява и много тъга.Не тъжи за онова което отминава ,просто се огледаи Светът може понякога и да е малко хубав.Поздравления!!!

2007-10-21T21:16:13+03:00
alex_f52 (Александра Николова)

Браво!

2007-10-21T19:29:45+03:00
дкф99 (Диди Ф)

Като стих - харесва ми, като внушение - отлично, но ако има някой, който да те кара да се чувстваш така - това не ми харесва, защото никой не го заслужава. Света е пълен с хора, които живеят, за да нараняват, но има и такива, който лекуват раните и подаряват крила, просто е време да се огледаш.

2007-10-21T16:24:12+03:00