11 апр. 2006 г., 02:09

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ

1.3K 0 2

Щом слънцето изгрее,
аз мисля все за теб.
Щом спре се на небето,
аз мисля пак за теб.
Но щом слънцето се скрие
и нощта се появи,
като ангел ти се спускаш
към човешките души.
И ги топлиш със магия
и в сърцата криеш се,
като нежен гълъб в беда,
като недостижима мечта.
Вятърът те носи
покрай хорските тела.
Никога няма да забравя
тази моя мечта
да влезеш и в моята душа,
да се вселиш в мен сега,
да обичаш ме както никога,
да възвърнеш ми добрата душа
за да се върне и ЛЮБОВТА!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...