11 апр. 2006 г., 02:09

НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ 

  Поэзия
929 0 2

Щом слънцето изгрее,
аз мисля все за теб.
Щом спре се на небето,
аз мисля пак за теб.
Но щом слънцето се скрие
и нощта се появи,
като ангел ти се спускаш
към човешките души.
И ги топлиш със магия
и в сърцата криеш се,
като нежен гълъб в беда,
като недостижима мечта.
Вятърът те носи
покрай хорските тела.
Никога няма да забравя
тази моя мечта
да влезеш и в моята душа,
да се вселиш в мен сега,
да обичаш ме както никога,
да възвърнеш ми добрата душа
за да се върне и ЛЮБОВТА!!!

© Деница Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??