27 сент. 2022 г., 07:33

Невъзможната любов

706 3 5

     

  Невъзможната любов

 

Светът променяше се бързо

и аз се влюбвах и грешах.

И всеки ден в душата нежно

със образа ти аз живях.

 

И всеки ден за тебе пазех

от слънчевата красота.

И твоите очи откривах

във тези сини небеса.

 

Обичах те и бях нещастна,

не можех да те имам, задържа.

И образът красив изчезна,

в душата ми е празнота.

 

И само нощем в стиховете

намирам светла красота –

мечтана, чакана, желана…

И все към теб ме води тя.

 

          Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...