27 sept 2022, 7:33

Невъзможната любов

703 3 5

     

  Невъзможната любов

 

Светът променяше се бързо

и аз се влюбвах и грешах.

И всеки ден в душата нежно

със образа ти аз живях.

 

И всеки ден за тебе пазех

от слънчевата красота.

И твоите очи откривах

във тези сини небеса.

 

Обичах те и бях нещастна,

не можех да те имам, задържа.

И образът красив изчезна,

в душата ми е празнота.

 

И само нощем в стиховете

намирам светла красота –

мечтана, чакана, желана…

И все към теб ме води тя.

 

          Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...