Невъзможната любов
Невъзможната любов
Светът променяше се бързо
и аз се влюбвах и грешах.
И всеки ден в душата нежно
със образа ти аз живях.
И всеки ден за тебе пазех
от слънчевата красота.
И твоите очи откривах
във тези сини небеса.
Обичах те и бях нещастна,
не можех да те имам, задържа.
И образът красив изчезна,
в душата ми е празнота.
И само нощем в стиховете
намирам светла красота –
мечтана, чакана, желана…
И все към теб ме води тя.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
