Светът променяше се бързо
и аз се влюбвах и грешах.
И всеки ден в душата нежно
със образа ти аз живях.
И всеки ден за тебе пазех
от слънчевата красота.
И твоите очи откривах
във тези сини небеса.
Обичах те и бях нещастна,
не можех да те имам, задържа.
И образът красив изчезна,
в душата ми е празнота.
И само нощем в стиховете
намирам светла красота –
мечтана, чакана, желана…
И все към теб ме води тя.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
