24 нояб. 2024 г., 11:45

Невъзможник

361 1 2

НЕВЪЗМОЖНИК

 

Живея сам. Ужасен невъзможник.

С любов посрещам всякое добро.

Със злото в отношения сме сложни –

връз мене щом се лее из ведро.

 

Със обич срещам всеки жив човечец.

Бог го е пратил – да ми бъде брат.

Защо сами – нали светът е вечен –

превръщаме го в невъзможен Ад?

 

Сред 7 000 000 000 безподобни

се питам на чист български език

защо се мразим? И защо сме злобни,

когато всички сме дошли за миг?

 

Нас утре просто няма да ни има.

Невям ще ни издирват с ехолот?

Ще отлети Вълшебникът с килима

към някой друг – и по-щастлив, живот.

 

Доде вървя в най-черните си доби,

дори не зная как ще издържа.

Живейте, братя! Този свят е Обич! –

а следващият просто е лъжа.

 

20 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 05 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...