24 nov 2024, 11:45

Невъзможник

  Poesía
362 1 2

НЕВЪЗМОЖНИК

 

Живея сам. Ужасен невъзможник.

С любов посрещам всякое добро.

Със злото в отношения сме сложни –

връз мене щом се лее из ведро.

 

Със обич срещам всеки жив човечец.

Бог го е пратил – да ми бъде брат.

Защо сами – нали светът е вечен –

превръщаме го в невъзможен Ад?

 

Сред 7 000 000 000 безподобни

се питам на чист български език

защо се мразим? И защо сме злобни,

когато всички сме дошли за миг?

 

Нас утре просто няма да ни има.

Невям ще ни издирват с ехолот?

Ще отлети Вълшебникът с килима

към някой друг – и по-щастлив, живот.

 

Доде вървя в най-черните си доби,

дори не зная как ще издържа.

Живейте, братя! Този свят е Обич! –

а следващият просто е лъжа.

 

20 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 05 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...