Невъзможник
НЕВЪЗМОЖНИК
Живея сам. Ужасен невъзможник.
С любов посрещам всякое добро.
Със злото в отношения сме сложни –
връз мене щом се лее из ведро.
Със обич срещам всеки жив човечец.
Бог го е пратил – да ми бъде брат.
Защо сами – нали светът е вечен –
превръщаме го в невъзможен Ад?
Сред 7 000 000 000 безподобни
се питам на чист български език
защо се мразим? И защо сме злобни,
когато всички сме дошли за миг?
Нас утре просто няма да ни има.
Невям ще ни издирват с ехолот?
Ще отлети Вълшебникът с килима
към някой друг – и по-щастлив, живот.
Доде вървя в най-черните си доби,
дори не зная как ще издържа.
Живейте, братя! Този свят е Обич! –
а следващият просто е лъжа.
20 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 13, 05 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
