Невъзможно...
Сякаш съм жива,
но вече не живея.
Сякаш тъмнината ме облива,
а в същност аз съм в нея...
Сълзите по ковчега капят,
по ковчега, в който ти погреба любовта...
И ти ми казваш, че това е краят,
а аз ти казвам, че е начало на смъртта...
На едно сърце ранимо и нищожно,
на едно сърце с отрязани крила...
и кажи - дали това просто е възможно -
да му върнеш любовта?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Цанова Все права защищены
А това стихче е яко, много е dark...
