Невъзможно...
Сякаш съм жива,
но вече не живея.
Сякаш тъмнината ме облива,
а в същност аз съм в нея...
Сълзите по ковчега капят,
по ковчега, в който ти погреба любовта...
И ти ми казваш, че това е краят,
а аз ти казвам, че е начало на смъртта...
На едно сърце ранимо и нищожно,
на едно сърце с отрязани крила...
и кажи - дали това просто е възможно -
да му върнеш любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Цанова Всички права запазени
А това стихче е яко, много е dark...
