Сякаш съм жива,
но вече не живея.
Сякаш тъмнината ме облива,
а в същност аз съм в нея...
Сълзите по ковчега капят,
по ковчега, в който ти погреба любовта...
И ти ми казваш, че това е краят,
а аз ти казвам, че е начало на смъртта...
На едно сърце ранимо и нищожно,
на едно сърце с отрязани крила...
и кажи - дали това просто е възможно -
да му върнеш любовта?
© Лора Цанова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
