Nov 2, 2008, 9:08 AM

Невъзможно...

Poetry » Love

1.3K 0 3

Сякаш съм жива,

но вече не живея.

Сякаш тъмнината ме облива,

а в същност аз съм в нея...

Сълзите по ковчега капят,

по ковчега, в който ти погреба любовта...

И ти ми казваш, че това е краят,

а аз ти казвам, че е начало на смъртта...

На едно сърце ранимо и нищожно,

на едно сърце с отрязани крила...

и кажи - дали това просто е възможно -

да му върнеш любовта?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

меланхолик (Йордан Серафимов)

да, някой ще ти върне любовта А това стихче е яко, много е dark...

2008-11-07T23:57:39+02:00
Sju (Сузи)

Прекрасно е,но крие много болка...разбирам те,но не спирай,изправи се,живота продължава,ще видиш,че слънцето отново ще изгрее...Поздрав!

2008-11-02T19:52:17+02:00
Melany71 (Светла)

Ако не той, някой друг ще ти върне любовта! Вярвай ми! Поздрав!

2008-11-02T11:13:45+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0