2 nov 2008, 9:08

Невъзможно...

Poesía » De amor

1.3K 0 3

Сякаш съм жива,

но вече не живея.

Сякаш тъмнината ме облива,

а в същност аз съм в нея...

Сълзите по ковчега капят,

по ковчега, в който ти погреба любовта...

И ти ми казваш, че това е краят,

а аз ти казвам, че е начало на смъртта...

На едно сърце ранимо и нищожно,

на едно сърце с отрязани крила...

и кажи - дали това просто е възможно -

да му върнеш любовта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

меланхолик (Йордан Серафимов)

да, някой ще ти върне любовта А това стихче е яко, много е dark...

2008-11-07T23:57:39+02:00
Sju (Сузи)

Прекрасно е,но крие много болка...разбирам те,но не спирай,изправи се,живота продължава,ще видиш,че слънцето отново ще изгрее...Поздрав!

2008-11-02T19:52:17+02:00
Melany71 (Светла)

Ако не той, някой друг ще ти върне любовта! Вярвай ми! Поздрав!

2008-11-02T11:13:45+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0