2 nov 2008, 9:08

Невъзможно...

Poesía » De amor

1.4K 0 3

Сякаш съм жива,

но вече не живея.

Сякаш тъмнината ме облива,

а в същност аз съм в нея...

Сълзите по ковчега капят,

по ковчега, в който ти погреба любовта...

И ти ми казваш, че това е краят,

а аз ти казвам, че е начало на смъртта...

На едно сърце ранимо и нищожно,

на едно сърце с отрязани крила...

и кажи - дали това просто е възможно -

да му върнеш любовта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

меланхолик (Йордан Серафимов)

да, някой ще ти върне любовта А това стихче е яко, много е dark...

2008-11-07T23:57:39+02:00
Sju (Сузи)

Прекрасно е,но крие много болка...разбирам те,но не спирай,изправи се,живота продължава,ще видиш,че слънцето отново ще изгрее...Поздрав!

2008-11-02T19:52:17+02:00
Melany71 (Светла)

Ако не той, някой друг ще ти върне любовта! Вярвай ми! Поздрав!

2008-11-02T11:13:45+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0