11 дек. 2007 г., 07:32

Невъзможно е да спрем

869 0 1

Невъжмно е да спрем.
Огромна тъга остави в мойто сърце.
Отново си спомням твоето лице.
Ти ме нарани така,
както никой друг досега.

Но пак, и пак те желая.
Искам те, обичам само теб.
И пак, и пак аз те жадувам.
Изгарай ме, целувай ме! Само мен!
Напук на всички ще бъда с теб.
Любов като нашата никой няма.
И напук на всички ще останеш с мен,
защото аз съм истинската ти любов.

Нараняваме се без причини,
но обичта не отминава.
Обичам те сега,
както никога не съм обичала.

Обичай ме в нощта,
но не спирай да ме лъжеш ти сега.
Бъди с мен на мига.
Събуди в мен нежността.
Лъжа те аз сега,
но любовта не може без това.
Дори и сто лъжи да изречем,
няма да спрем любовта в нашите сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...