11 дек. 2007 г., 07:32

Невъзможно е да спрем

875 0 1

Невъжмно е да спрем.
Огромна тъга остави в мойто сърце.
Отново си спомням твоето лице.
Ти ме нарани така,
както никой друг досега.

Но пак, и пак те желая.
Искам те, обичам само теб.
И пак, и пак аз те жадувам.
Изгарай ме, целувай ме! Само мен!
Напук на всички ще бъда с теб.
Любов като нашата никой няма.
И напук на всички ще останеш с мен,
защото аз съм истинската ти любов.

Нараняваме се без причини,
но обичта не отминава.
Обичам те сега,
както никога не съм обичала.

Обичай ме в нощта,
но не спирай да ме лъжеш ти сега.
Бъди с мен на мига.
Събуди в мен нежността.
Лъжа те аз сега,
но любовта не може без това.
Дори и сто лъжи да изречем,
няма да спрем любовта в нашите сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...