Dec 11, 2007, 7:32 AM

Невъзможно е да спрем 

  Poetry » Love
706 0 1

Невъжмно е да спрем.
Огромна тъга остави в мойто сърце.
Отново си спомням твоето лице.
Ти ме нарани така,
както никой друг досега.

Но пак, и пак те желая.
Искам те, обичам само теб.
И пак, и пак аз те жадувам.
Изгарай ме, целувай ме! Само мен!
Напук на всички ще бъда с теб.
Любов като нашата никой няма.
И напук на всички ще останеш с мен,
защото аз съм истинската ти любов.

Нараняваме се без причини,
но обичта не отминава.
Обичам те сега,
както никога не съм обичала.

Обичай ме в нощта,
но не спирай да ме лъжеш ти сега.
Бъди с мен на мига.
Събуди в мен нежността.
Лъжа те аз сега,
но любовта не може без това.
Дори и сто лъжи да изречем,
няма да спрем любовта в нашите сърца.

© Йоанна Конова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??