11.12.2007 г., 7:32

Невъзможно е да спрем

868 0 1

Невъжмно е да спрем.
Огромна тъга остави в мойто сърце.
Отново си спомням твоето лице.
Ти ме нарани така,
както никой друг досега.

Но пак, и пак те желая.
Искам те, обичам само теб.
И пак, и пак аз те жадувам.
Изгарай ме, целувай ме! Само мен!
Напук на всички ще бъда с теб.
Любов като нашата никой няма.
И напук на всички ще останеш с мен,
защото аз съм истинската ти любов.

Нараняваме се без причини,
но обичта не отминава.
Обичам те сега,
както никога не съм обичала.

Обичай ме в нощта,
но не спирай да ме лъжеш ти сега.
Бъди с мен на мига.
Събуди в мен нежността.
Лъжа те аз сега,
но любовта не може без това.
Дори и сто лъжи да изречем,
няма да спрем любовта в нашите сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...