30 нояб. 2006 г., 12:09

НЕВЪЗМОЖНОСТ

1.2K 0 27

Докосва ме вятър с мирис на есен,

досущ като женска ръка.

Вдишвам живота. Прозорецът – тесен.

А тъй е безкраен света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосват ме силно твоите стихове,Румене!Как да не те чете с удоволствие човек!!!
  • И това ми хареса!
  • Значи, това по-долу го написах на 25 ноември. Нямах намерение никъде да го публикувам, защото излезе прекалено бързо под пръстите ми, а аз не им вярвам много-много. Но днес, като прочетох твоите четири стиха, струва ми се, че вдъхновението ни е почерпено от един и същ източник. Затова и го пускам тук. Забележи и приликата в подбора на думите!

    Един друг следобед

    Във вятъра ми има въздух -
    много въздух, студ и есен.
    Стурва ми се, че се въдят
    някъде улични псета.

    За миг докосвам майка им
    и я разнасям нататък.
    Очите на малките лаят
    и пронизват края на лятото.

    Изтръгнати корени
    се въргалят в калищата
    и техният мирис горе
    е вятърът, в края на краищата.

    Струва ми се, че поддържам
    няколко човешки живота.
    Спират за по малко преди дъжд
    и вдишват... живота.
  • Напомня ми за едно прекрасно стихотворение на Дамян Дамянов - "Прозорец", много е тъжно и много искренно ...
  • Хубаво е Румене,браво..възможно е... Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...