Значи, това по-долу го написах на 25 ноември. Нямах намерение никъде да го публикувам, защото излезе прекалено бързо под пръстите ми, а аз не им вярвам много-много. Но днес, като прочетох твоите четири стиха, струва ми се, че вдъхновението ни е почерпено от един и същ източник. Затова и го пускам тук. Забележи и приликата в подбора на думите!
Един друг следобед
Във вятъра ми има въздух -
много въздух, студ и есен.
Стурва ми се, че се въдят
някъде улични псета.
За миг докосвам майка им
и я разнасям нататък.
Очите на малките лаят
и пронизват края на лятото.
Изтръгнати корени
се въргалят в калищата
и техният мирис горе
е вятърът, в края на краищата.
Струва ми се, че поддържам
няколко човешки живота.
Спират за по малко преди дъжд
и вдишват... живота.
усещам ръката ти...,
като есенен вятър-
вплита пръсти в мойте коси...
вдишвам живота,
до прозореца светъл...
ухае на мускус и нежни треви!
УСМИВКА КУМЕЦ!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.