30.11.2006 г., 12:09

НЕВЪЗМОЖНОСТ

1.2K 0 27

Докосва ме вятър с мирис на есен,

досущ като женска ръка.

Вдишвам живота. Прозорецът – тесен.

А тъй е безкраен света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосват ме силно твоите стихове,Румене!Как да не те чете с удоволствие човек!!!
  • И това ми хареса!
  • Значи, това по-долу го написах на 25 ноември. Нямах намерение никъде да го публикувам, защото излезе прекалено бързо под пръстите ми, а аз не им вярвам много-много. Но днес, като прочетох твоите четири стиха, струва ми се, че вдъхновението ни е почерпено от един и същ източник. Затова и го пускам тук. Забележи и приликата в подбора на думите!

    Един друг следобед

    Във вятъра ми има въздух -
    много въздух, студ и есен.
    Стурва ми се, че се въдят
    някъде улични псета.

    За миг докосвам майка им
    и я разнасям нататък.
    Очите на малките лаят
    и пронизват края на лятото.

    Изтръгнати корени
    се въргалят в калищата
    и техният мирис горе
    е вятърът, в края на краищата.

    Струва ми се, че поддържам
    няколко човешки живота.
    Спират за по малко преди дъжд
    и вдишват... живота.
  • Напомня ми за едно прекрасно стихотворение на Дамян Дамянов - "Прозорец", много е тъжно и много искренно ...
  • Хубаво е Румене,браво..възможно е... Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...