22 авг. 2021 г., 12:17

Невъзможност

959 0 3

От себе си не мога да избягам.

Това е просто някаква шега.

Опитвам се, но винаги пропадам

в канавката на глупава игра.

 

От мислите, които ме обсебват,

рушат спокойствието, нервите, мира.

Емоции които пренебрегвам,

защото видиш ли, не им дошъл часът.

 

От чувствата пристанали на кея

на неувереното ми и боязливо Аз.

От страстите бушуващи във мене,

от странностите на бръмчащия компас.

 

Къде съм всъщност, в ада или в рая?

Затънала до кръст или летя?

Душата с поглед към безкрая

оттласква се  от земните тегла.

 

От себе си не мога да избягам

и по-добре да съм в открит баланс.

Прегръщам се с дълбока вяра

докосваща звездите в своя танц.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

31 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...