22 авг. 2021 г., 12:17

Невъзможност

961 0 3

От себе си не мога да избягам.

Това е просто някаква шега.

Опитвам се, но винаги пропадам

в канавката на глупава игра.

 

От мислите, които ме обсебват,

рушат спокойствието, нервите, мира.

Емоции които пренебрегвам,

защото видиш ли, не им дошъл часът.

 

От чувствата пристанали на кея

на неувереното ми и боязливо Аз.

От страстите бушуващи във мене,

от странностите на бръмчащия компас.

 

Къде съм всъщност, в ада или в рая?

Затънала до кръст или летя?

Душата с поглед към безкрая

оттласква се  от земните тегла.

 

От себе си не мога да избягам

и по-добре да съм в открит баланс.

Прегръщам се с дълбока вяра

докосваща звездите в своя танц.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

31 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...