Лютиче (Валя Сотирова)
288 225
22.08.2021 г., 12:17 ч.

Невъзможност 

  Поезия
446 0 3

От себе си не мога да избягам.

Това е просто някаква шега.

Опитвам се, но винаги пропадам

в канавката на глупава игра.

 

От мислите, които ме обсебват,

рушат спокойствието, нервите, мира.

Емоции които пренебрегвам,

защото видиш ли, не им дошъл часът.

 

От чувствата пристанали на кея

на неувереното ми и боязливо Аз.

От страстите бушуващи във мене,

от странностите на бръмчащия компас.

 

Къде съм всъщност, в ада или в рая?

Затънала до кръст или летя?

Душата с поглед към безкрая

оттласква се  от земните тегла.

 

От себе си не мога да избягам

и по-добре да съм в открит баланс.

Прегръщам се с дълбока вяра

докосваща звездите в своя танц.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

31 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??