22 апр. 2014 г., 17:23  

Невъзможности

581 0 3

Смеете се, нали,
на Барон фон Мюнхаузен,
че успял за косите сам себе си
да издърпа?
Смейте се!
До плача ви остават
сто крачки,
а стените на ямата ви
са мокри и хлъзгави!

Обикаляйте в кръг
и поглеждайте облака,
любопитно надничащ,
преди да отмине!
И напрягайте слух,
и забивайте нокти
в стените от камък,
покрит с ламарина!

Като гроб е, нали?
И пресъхнал от чакане
свойта жертва да смуче
и жадно да глозга!

Дърпай! Дърпай нагоре!
Катери невъзможности!
Ако трябва - с Мюнхаузен!
Ако трябва - през костите!

 

 

Публикувано във:

e-lit Сайт за литература 20 април 2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все си дърпаме - нагоре, надолу - катерим невъзможности и те, понякога остават без отр. представка!.. Поздрав
  • Точно така се чувствам в момента.Разтърси ме!
  • Много тежък стих!
    Хм... трябва повече от един прочит...
    Харесват ми такива стихове, които ме провокират да осмислям отново и отново... а заедно с това се нюансират и усещанията...
    И няма насищане...
    Браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...