Apr 22, 2014, 5:23 PM  

Невъзможности

  Poetry » Other
576 0 3

Смеете се, нали,
на Барон фон Мюнхаузен,
че успял за косите сам себе си
да издърпа?
Смейте се!
До плача ви остават
сто крачки,
а стените на ямата ви
са мокри и хлъзгави!

Обикаляйте в кръг
и поглеждайте облака,
любопитно надничащ,
преди да отмине!
И напрягайте слух,
и забивайте нокти
в стените от камък,
покрит с ламарина!

Като гроб е, нали?
И пресъхнал от чакане
свойта жертва да смуче
и жадно да глозга!

Дърпай! Дърпай нагоре!
Катери невъзможности!
Ако трябва - с Мюнхаузен!
Ако трябва - през костите!

 

 

Публикувано във:

e-lit Сайт за литература 20 април 2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все си дърпаме - нагоре, надолу - катерим невъзможности и те, понякога остават без отр. представка!.. Поздрав
  • Точно така се чувствам в момента.Разтърси ме!
  • Много тежък стих!
    Хм... трябва повече от един прочит...
    Харесват ми такива стихове, които ме провокират да осмислям отново и отново... а заедно с това се нюансират и усещанията...
    И няма насищане...
    Браво!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...