29 июл. 2017 г., 23:29

Неяснота

492 1 0

                 Твърдя за себе си, че имам лично място,

                 което ме огражда като крепост.

                 Във него паля неуморно факли

                 до колене затънала сред имена

                 Повела глутница представи

                 без намордници

                 с обременени пътища

                 създадени от мними благодетели.

                 Оглеждам се къде съм скрила

                 себе си.

                 Неузнаваема, напрягам сетива,

                 да чуя гласовете на Вселената,

                 останки от вибрации на времена.

                 Аз съм неумолимият въстаник,

                 срещу тълпа от призрачни видения,

                 превърнала във бомба

                 всяка своя точица

                 и в барикада първобитният си гняв.

                 Неяснотата крие своето очарование

                 под сянката на  интерпретациите.

                 Дори великите открития стареят

                 и се превръщат във баналности,

                 а новите са стопаджии, които стоят

                 на някой ъгъл и ни чакат.

                 Без да ни кажат откъде са

                 и за къде са? Кога и как ще ни напуснат?

                 В измислен свят, в наночастица

                 от измислено времеброене

                 създавам  безсмислените си сюжети,

                 самата аз частица пред разпад.

                 Всеки живее в своята фантазия.

                 Различието е огънят, на който

                 грее старешки  кокали животът.

                 Въпросите без отговор

                 са горчивата ми жвачка,

                 която старателно преживям.

                 Само не знам къде,

                 кога и колко...

               

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...