29.07.2017 г., 23:29

Неяснота

490 1 0

                 Твърдя за себе си, че имам лично място,

                 което ме огражда като крепост.

                 Във него паля неуморно факли

                 до колене затънала сред имена

                 Повела глутница представи

                 без намордници

                 с обременени пътища

                 създадени от мними благодетели.

                 Оглеждам се къде съм скрила

                 себе си.

                 Неузнаваема, напрягам сетива,

                 да чуя гласовете на Вселената,

                 останки от вибрации на времена.

                 Аз съм неумолимият въстаник,

                 срещу тълпа от призрачни видения,

                 превърнала във бомба

                 всяка своя точица

                 и в барикада първобитният си гняв.

                 Неяснотата крие своето очарование

                 под сянката на  интерпретациите.

                 Дори великите открития стареят

                 и се превръщат във баналности,

                 а новите са стопаджии, които стоят

                 на някой ъгъл и ни чакат.

                 Без да ни кажат откъде са

                 и за къде са? Кога и как ще ни напуснат?

                 В измислен свят, в наночастица

                 от измислено времеброене

                 създавам  безсмислените си сюжети,

                 самата аз частица пред разпад.

                 Всеки живее в своята фантазия.

                 Различието е огънят, на който

                 грее старешки  кокали животът.

                 Въпросите без отговор

                 са горчивата ми жвачка,

                 която старателно преживям.

                 Само не знам къде,

                 кога и колко...

               

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...