Jul 29, 2017, 11:29 PM

Неяснота

489 1 0

                 Твърдя за себе си, че имам лично място,

                 което ме огражда като крепост.

                 Във него паля неуморно факли

                 до колене затънала сред имена

                 Повела глутница представи

                 без намордници

                 с обременени пътища

                 създадени от мними благодетели.

                 Оглеждам се къде съм скрила

                 себе си.

                 Неузнаваема, напрягам сетива,

                 да чуя гласовете на Вселената,

                 останки от вибрации на времена.

                 Аз съм неумолимият въстаник,

                 срещу тълпа от призрачни видения,

                 превърнала във бомба

                 всяка своя точица

                 и в барикада първобитният си гняв.

                 Неяснотата крие своето очарование

                 под сянката на  интерпретациите.

                 Дори великите открития стареят

                 и се превръщат във баналности,

                 а новите са стопаджии, които стоят

                 на някой ъгъл и ни чакат.

                 Без да ни кажат откъде са

                 и за къде са? Кога и как ще ни напуснат?

                 В измислен свят, в наночастица

                 от измислено времеброене

                 създавам  безсмислените си сюжети,

                 самата аз частица пред разпад.

                 Всеки живее в своята фантазия.

                 Различието е огънят, на който

                 грее старешки  кокали животът.

                 Въпросите без отговор

                 са горчивата ми жвачка,

                 която старателно преживям.

                 Само не знам къде,

                 кога и колко...

               

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...