28 янв. 2014 г., 23:02  

Незабелязваният свят край нас 

  Поэзия » Другая
533 0 2
Искри разпилява мъглата,
късайки последната струна.
Един живот залоства врата,
недописал среднощните думи.
Властват гилдии от векове,
прикривайки се зад измислена почтеност.
„Някому да си човек” е гордост,
с която криеш умствената леност.
Сред клоуни до края на живота
е осъден да живее всеки крал,
но един от тях ще му е съдник
от кого е взел и кому е дал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Все права защищены

Предложения
: ??:??