Искри разпилява мъглата,
късайки последната струна.
Един живот залоства врата,
недописал среднощните думи.
Властват гилдии от векове,
прикривайки се зад измислена почтеност.
„Някому да си човек” е гордост,
с която криеш умствената леност.
Сред клоуни до края на живота
е осъден да живее всеки крал,
но един от тях ще му е съдник
от кого е взел и кому е дал. ...