Незабравима
нито пък твоята мечта,
но едва ли ще забравиш очите ми,
те за грях ти напомнят сега.
Всеки път щом се целуваш със нея,
моята страст ти разпалва кръвта,
и до болка в ума ти пулсира
моето име... не бягай, ела.
Аз съм вечно забързана,
неприлично щастлива,
идвам за кратко, но оставям следа,
и до края ще помниш лицето ми,
макар да не съм за теб любовта.
Минавам попътно през дните ти,
аз на никоя от преди не приличам,
по детски надничам в очите ти,
но болка от страст се наричам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Тодорова Все права защищены