Незабравима

Feb 10, 2012, 6:30 PM

Poetry » Love

584 0 2

Аз не съм любовта ти единствена,
нито пък твоята мечта,
но едва ли ще забравиш очите ми,
те за грях ти напомнят сега.

Всеки път щом се целуваш със нея,
моята страст ти разпалва кръвта,
и до болка в ума ти пулсира
моето име... не бягай, ела.

Аз съм вечно забързана,
неприлично щастлива,
идвам за кратко, но оставям следа,
и до края ще помниш лицето ми,
макар да не съм за теб любовта.

Минавам попътно през дните ти,
аз на никоя от преди не приличам,
по детски надничам в очите ти,
но болка от страст се наричам.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Desislava26 (Десислава Николова)

2012-02-15T21:18:12+02:00

"Минавам попътно през дните ти,
аз на никоя отпреди не приличам,
по детски надничам в очите ти,
но болка от страст се наричам." - Съвсем искрено казано!
Думите са ценни, когато личи, че идват от сърцето!
Дерзайте въпреки негативните оценки! Успех!
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-10T20:14:37+02:00

Едно и също за едно и също по един и същи начин. Не се ли уморихте да се повтаряте една друга - със същите теми, със същите думи, със същите плачливи /или сладникави, или отмъстителни/ тонове? И тече сивото поточе пълноводно и палаво...