14 мар. 2010 г., 12:33

Незабравима любов

955 0 0

  Незабравима любов


Смъртта теб те зове,
дори вече кръста ти кове,
ала аз чувам твойте думи,
набиват ми се като куршуми.
Сълзите от мен избликват
и съзнанието ми надвикват.
Усещам колко близо е самотата -
идва с полъха на листата.
Безсилна съм към съдбата,
всичко сякаш пропада.
Като ранена сърна
силно в прегръдките ми ще те обгърна.
Мойте спомени винаги в себе си ще тая
и силно за теб ще мечтая.
Дори и в съня
камбаните на смъртта звънят.
Неописуемо любовтата си дарих
и пред я открих,
още я пазя като знатен корен,
ала вече е обгорен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...